Сяпала Калуша по напушке и увазила Бутявку.
Бутявка же не вазит Калушу, а шмерендит:
– Куги-туги… буду-вуду… Ам-лям-лям!
Клямсы разбызила – шмерендит и шмерендит:
– Ам-лям-лям!
Калуша волит:
– Оее, бутявище некузявое! Да забызь клямсы-то! Не ам-лям-лямкай! А ну, не шмерендеть!
А Бутявка – шмерендит, инда в пшах у Калуши свирикает:
– Муги-буги… Ам-тям-тям!
А Калуша сяпалками пши запритюкнула и как забирит:
– Оее! О, пши калушины! Оее, яко в пшах свирикает! А ну, не шмерендеть! А то как стрямкаю! А ну, бутявище некузявое, с напушки – тырсь!
А Бутявка шмерендеть презяла и бирит:
– О-е-е! О индякие! Калуша – некузявая! Калуша бутявок трямкает! Калуша – антибутявка!
Индякие присяпали и вазят – то на Бутявку, то на Калушу. Некузяво вазят на Калушу.
А Калуша вазит на индяких и волит:
– Ни! (Волит Калуша.) Не антибутявка! Но антишме-рендя… Антишмерендявка.