И поведа царь перский притчу во все страны:
«Стоит щит, на щите сидит заяц; прилетел сокол и взял зайца; прилетела сова на щит и села вместо зайца».
«Аще вгадаете, людие, мою притчу, дам вам три кади злата и сребра». И не вгада сию притчу ни един от человек. Прииде бес о едином оке, поведая всем сущим на земле: «Поведаю притчу вам, людие, за кадь сребра и злата». И приступиша людие к бесу. И глагола им бес о едином оке:
«Щит бо-есть земля; на щите сидит заяц, то есть правда на земле; прилетел сокол и взял зайца-то взята правда с земли на небо; прилетела сова вместо зайца на щит-то села на земле кривда».
Послаша людие к Дарию, глагола: «Се ответ наш!» И присла Дарий людям три кади злата и сребра.
И почаша людие делити злато и сребро по кадям, а бесу зде предстоящу. Насыпаша людие едину кадь злата и рекоша бесу: «Се наша кадь есть». – «Добро есть ваше, людие», – отвещава им бес. Насыпаша людие другую кадь злата и рекоша бесу: «Се наша кадь есть». – «Добро есть ваше, людие», – отвещава им бес. Насыпаша людие едину кадь сребра и рекоша бесу: «Се наша кадь есть». – «Добро есть ваше, людие», – отвещава им бес. Поделиша людие добро: ов злато взя, ов сребро. И ничто же остася бесу. И обратиша людие кадь, сущу пусту, вверх дном, и посыпаша златом дно, и рекоша: «Се твое есть добро». Видя бес толику хитрость, отвещава: «Кривду деете, людие». И рекоша людие: «Кривой бес! сам рек еси ты, что взята бысть правда на небо, а зде кривда остася».